1. Социално-религиозната нетърпимост на исляма и изкуството
Когато розата на любовта ти докосне моето сърце,
То се разтваря – превръща се в ухаеща звезда на хиацинт.
Вахид Табризи
Тъй като ислямът е възникнал в условията на формиращата се фолклорна култура на арабските племена, в условията на сложна социална борба, той се е стремил преди всичко да формулира своите основни принципи, около които да може да обедини всички мюсюлмани. Затова ранният ислям е отделял много малко внимание на проблемите на културата и изкуството. В исляма като цялостна система, както е подчертавал Енгелс, съществува примат на ритуала над мита, т.е. за него главното е било да създаде система от определени действия, която да може да съществува и без голяма духовна традиция, включително и без художествено-митологична традиция. Това е добре показано от Ж. Базарбаев, който смята исляма за тотална и стабилна цялостна система, в която се съединяват „в едно цяло светските и чисто религиозните сфери на дейност. Именно в това се състои една от основните причини за високата степен на изоморфизъм на социалното и религиозното значение на ислямските норми и на специфичните ислямски ритуали във всички сфери на индивидуалното и общественото битие”.
Е.Г. Яковлев
Когато розата на любовта ти докосне моето сърце,
То се разтваря – превръща се в ухаеща звезда на хиацинт.
Вахид Табризи
Тъй като ислямът е възникнал в условията на формиращата се фолклорна култура на арабските племена, в условията на сложна социална борба, той се е стремил преди всичко да формулира своите основни принципи, около които да може да обедини всички мюсюлмани. Затова ранният ислям е отделял много малко внимание на проблемите на културата и изкуството. В исляма като цялостна система, както е подчертавал Енгелс, съществува примат на ритуала над мита, т.е. за него главното е било да създаде система от определени действия, която да може да съществува и без голяма духовна традиция, включително и без художествено-митологична традиция. Това е добре показано от Ж. Базарбаев, който смята исляма за тотална и стабилна цялостна система, в която се съединяват „в едно цяло светските и чисто религиозните сфери на дейност. Именно в това се състои една от основните причини за високата степен на изоморфизъм на социалното и религиозното значение на ислямските норми и на специфичните ислямски ритуали във всички сфери на индивидуалното и общественото битие”.
Е.Г. Яковлев