Какво е Авеста?
АВЕСТА e сборник от свещените книги на зороастризма, първата от всички религии на откровенията. Сред изследователите съществува мнение, че следи от някои постановки в Авеста могат да бъдат открити в книгите на Стария завет.
Авеста е написана на един от древно-иранските езици, чиято точна локализация не е била установена. Смята се, че текстът е изложен на един от северните диалекти на иранския език. Вторият вариант на текста, нещо като превод-коментар, се нарича Зенд, затова вторият вариант на Авеста е наричан Зенд-Авеста. В Зенд-Авеста влизат:
1. Вендидат /приблизителен превод - Кодекс против девовете/. Текстът представлява диалози между Заратустра и Ахура-Мазда, предписания за поддържането на ритуалната чистота, за изкуплението на греха, както и различни култови указания.
2. Висперед /”Всички владики” или „Гениите на добрите същества”/ е сборник от молитвени песнопения. Впоследствие текстът на Висперед често е бил сравняван по своя характер с книгата „Левит” от Стария Завет.
3. Ясна /”молене”, „ритуал”/ включва молитви, произнасяни при богослужението, възхвали и литургични обръщения към божествата. Седемнадесетте най-древни глави на Ясна се наричат гати.
4. Яшт /”почит”, „възхвала”/ включва химни и песнопения, посветени на различните зороастрийски божества. Твърде възможно е по своето съдържание някои части от книгата Яшт да са по-древни от гатите.
За основател на религията на зороастризма и автор на Авеста е смятан Заратустра /”който притежава стара камила” – на авестийски език/, Зороастра /на древногръцки/ или Зардушт /на средно-ирански/. Според иранската митология той е пророк и основател на религията на зороастризма. Вероятно Зороастра е бил жрец на древно-арийската религия, развил арийското понятие Арта /”Истина”/ и проповядвал новото вероучение като пророк. Именно той за пръв път е заявил, че всеки човек може да взема участие в унищожаването на Злото и в установяването на царството на Доброто.
Най-древните части на Авеста са се появили още по време на живота на Зороастра, а други били записани или дописани от неговите последователи и жреци.
Най-добре изучената част от Авеста е Ясна, в която влизат гатите /”Песни”, „Песнопения”/, съчинени от самия Зороастра. Те са част от проповедта-възвание към върховния бог Ахура Мазда и са всъщност основните положения на зороастрийското учение за борбата между силите на доброто и злото, за съществуването на задгробно наказание и др. Гатите имат древна поетична форма, която може да бъде проследена до индоевропейската епоха, благодарение на съществуващите нейни скандинавски паралели.
Ясна съдържа учение за трите жизнени епохи, което намира отражение във вярванията на други народи. Първата епоха е периодът, през който доброто е царило и в двата свята – в телесния и в духовния. Обаче владетелят Йима Вивахвант дал на хората да опитат говеждо месо, за да ги „облаготвори”, и по този начин извършил престъпление. Така било сложено началото на втората епоха, характеризираща се с ожесточена борба между духа на доброто и злото. Последната, трета епоха, това е „вторият”, бъдещият живот, който ще настъпи след победата на доброто над злото.
Учените са открили много общи черти в текстовете на индийските Веди и в Авеста. Има определени съвпадения в текста на религиозните химни на Ригведа, първият известен паметник на индийската литература, отнасящ се към 10 в. пр.н.е., и химните, съдържащи се в Яшт.
Авеста е оказала голямо влияние върху философската мисъл на Изтока и на Запада.
Авеста е написана на един от древно-иранските езици, чиято точна локализация не е била установена. Смята се, че текстът е изложен на един от северните диалекти на иранския език. Вторият вариант на текста, нещо като превод-коментар, се нарича Зенд, затова вторият вариант на Авеста е наричан Зенд-Авеста. В Зенд-Авеста влизат:
1. Вендидат /приблизителен превод - Кодекс против девовете/. Текстът представлява диалози между Заратустра и Ахура-Мазда, предписания за поддържането на ритуалната чистота, за изкуплението на греха, както и различни култови указания.
2. Висперед /”Всички владики” или „Гениите на добрите същества”/ е сборник от молитвени песнопения. Впоследствие текстът на Висперед често е бил сравняван по своя характер с книгата „Левит” от Стария Завет.
3. Ясна /”молене”, „ритуал”/ включва молитви, произнасяни при богослужението, възхвали и литургични обръщения към божествата. Седемнадесетте най-древни глави на Ясна се наричат гати.
4. Яшт /”почит”, „възхвала”/ включва химни и песнопения, посветени на различните зороастрийски божества. Твърде възможно е по своето съдържание някои части от книгата Яшт да са по-древни от гатите.
За основател на религията на зороастризма и автор на Авеста е смятан Заратустра /”който притежава стара камила” – на авестийски език/, Зороастра /на древногръцки/ или Зардушт /на средно-ирански/. Според иранската митология той е пророк и основател на религията на зороастризма. Вероятно Зороастра е бил жрец на древно-арийската религия, развил арийското понятие Арта /”Истина”/ и проповядвал новото вероучение като пророк. Именно той за пръв път е заявил, че всеки човек може да взема участие в унищожаването на Злото и в установяването на царството на Доброто.
Най-древните части на Авеста са се появили още по време на живота на Зороастра, а други били записани или дописани от неговите последователи и жреци.
Най-добре изучената част от Авеста е Ясна, в която влизат гатите /”Песни”, „Песнопения”/, съчинени от самия Зороастра. Те са част от проповедта-възвание към върховния бог Ахура Мазда и са всъщност основните положения на зороастрийското учение за борбата между силите на доброто и злото, за съществуването на задгробно наказание и др. Гатите имат древна поетична форма, която може да бъде проследена до индоевропейската епоха, благодарение на съществуващите нейни скандинавски паралели.
Ясна съдържа учение за трите жизнени епохи, което намира отражение във вярванията на други народи. Първата епоха е периодът, през който доброто е царило и в двата свята – в телесния и в духовния. Обаче владетелят Йима Вивахвант дал на хората да опитат говеждо месо, за да ги „облаготвори”, и по този начин извършил престъпление. Така било сложено началото на втората епоха, характеризираща се с ожесточена борба между духа на доброто и злото. Последната, трета епоха, това е „вторият”, бъдещият живот, който ще настъпи след победата на доброто над злото.
Учените са открили много общи черти в текстовете на индийските Веди и в Авеста. Има определени съвпадения в текста на религиозните химни на Ригведа, първият известен паметник на индийската литература, отнасящ се към 10 в. пр.н.е., и химните, съдържащи се в Яшт.
Авеста е оказала голямо влияние върху философската мисъл на Изтока и на Запада.